Калин Терзийски представи новата си книга в Многофункционалната зала при НЧ „Тодор Пеев-1871“- град Етрополе. Калин Терзийски е български поет, писател и сценарист. Завършил е Националната природоматематическа гимназия (НПМГ) в София. По това време пише първите си стихотворения в сюрреалистичен стил „Стихове на тъмно“. След отбиване на двугодишна военна служба в Гранични войски, през 1990 г. записва медицина във Висшия медицински институт – София, където завършва през 1996 г., след което специализира психиатрия до 2000 г. По това време работи и като дърводелец, анкетьор, санитар и медицинска сестра.
Издал е няколко сборника с разкази и три стихосбирки, участва в няколко общи проекта на литературния клуб „Литература*Диктатура“, чиито продукти са три книги.
През 2010 г. издава романа „Алкохол“, написан в съавторство с Деяна Драгоева. „Алкохол“ е автобиографичен роман двояко – веднъж чрез споделените лични преживявания и втори път като базиран върху опита на автора при терапията на алкохолизъм в работата му като психиатър.
Новата му книга "Мечката и други разкази", която е сборник от философски разкази с дълбок смисъл. Персонажът на "Мечката" е взаимстван от българската народна приказка "Мечката и лошата дума", като в основата на неговите виждания стоят въпроси като, "Трябва ли да кажем истината на човека?", "Трябва ли да се опитваме да го променим или трябва да го приемем такъв какъвто е?". В рамките на около час, Терзийски разказа различни истории на присъстващите, които го описват него и които всъщност е включил в своята нова книга. Относно заглавието на книгата той сподели „Всяко дете расте с вълшебните приказки за горските обитатели, които са разказани с много любов от неговите баби или родители. В тях винаги присъстват заекът, вълкът, лисицата и мечката, която е символ на мъдрост, майчина грижа и доброта. Първият разказ е писан по българската народна приказка за мечката, дърваря и лошата дума, която остава за цял живот. Затова реших да озаглавя сборника "Мечката и други разкази". Но това е приказка, разказана, например, от австрийския невролог и психолог Зигмунд Фройд. Всеки от нас носи много личности, много гласове от миналото - един път е гласът на строгата мама, на благия татко, на мъдрия дядо, които гласове се дооформят от нашите мисли и чувства, но те са като хор". След представянето, публиката имаше възможността да зададе своите въпроси към писателя.
