Дни преди Коледно-новогодишните празници, на втория етаж в СУ „Христо Ясенов“ бе открит Възрожденски кът „Топлина от миналото“. Идеята за създаването на този възрожденски кът е на Петя Цекова – педагогически съветник в училището. В каузата да запазят българското се включили и учители и приятели, като всеки дарил нещо традиционно за едно българско семейство и къща, от където идва и името „Топлина от миналото“. Освен колеги на г-жа Цекова в инициативата се включили и ученици от проект „Твоя час“ – група „Под слънцето всички сме равни“ с ръководител г-жа Ралица Василева.
По стара българска традиция присъстващите бяха посрещнати с питка, сол и мед. Събитието бе открито от Петя Цекова: „„Нашият училищен кът „Топлина от миналото“ - кът, който пренася във времето трудолюбието на българката, топлината на огнището и преклонението пред слънчевия светлик, народните ни приказки, поверия и традиции, древното познание за космическите сили и тяхното влияние върху нас.
Място, което ни позволява да се потопим в топлата утроба на стародавното, непреходното, идещото от векове и хилядолетия послание на българския дух и бъдното. Да опънем по една черга ей така, насред делника и работното време и да се потопим в магията на българското и Коледата.”, бяха част от думите на г-жа Цекова.
Г-жа Николина Червенякова разказа на присъстващите на „Българската черга, която е едно особена смес от емоция и история. Тя е свещен текст, диаграма на нашата съвест и родолюбие.Чергата е пътека и стълба едновременно, крило към небето. Тя е дискета на миналото, настоящето и бъдещето на народа и същевременно плат, който е поглъщал стъпките на десетки поколения. Чергата е едновременно битова и космическа вещ. Ивиците в нея не са случайни - това са периоди в развитието на цивилизацията. Чергата е символ, а езикът на чергата е универсален. В нея е втъкана българската сила. Чергата е шарена съдба от много съдби. Чергата е мост към самоуважението на българина. В чергата има музика. Чергило фантастично и обикновено, до съвършенство неизменно и неповторимо: Като изгрев на слънцето; като вик в тъмното; като вик срещу сивото; като стон от раждане; като етап от живота; като нещо което ще продължи....”.
Всички присъстващи взеха участие в откриването на Възрожденския кът, като всеки имаше лист с изречение, което трябваше да прочете защо трябва да обиколим и обикнем България. Мероприятието завърши с патриотичната песен „Къде и да одиш, къде и шеташ“ и кръшно българско хоро.