Църквата „Свети Архангел Михаил” е построена през 1837 година от майсторите Христо от Охрид и Христо от Етрополе. Върху каменна плоча  на северната страна над вратата са изписани при строителството на църквата имената на дарителите, майсторите и годината на строежа. Сред дарителите са: хаджи Христо Дончов, хаджи Бенчо, хаджи Цветко, хаджи Панчо Симеонов, хаджи Пейо, хаджи Куно и Василий. Това са хората, които влизат в комитет за построяване на църквата. С много усилия те успяват да получат разрешение от Султанския диван / Министерски съвет /, като условието е отвън църквата да не бъде по-висока от 2,5 м. Преди да се получи разрешението, хаджи Бенчо лично занася до Видинския паша молба за построяване на висок каменен зид, който да скрива храма. Строежът на църквата продължава 6 месеца.

Църквата е трикорабна, с една абсида на средния кораб. Трите кораба са отделени с колони и засводени куполно. Над средния кораб, върху четирите колони се издига осмостенно кубе, което е строено по-късно . В по-ново време е строена и камбанарията.

Иконостасът на църквата е в ажурна резба на орех, по-късно покрит със златен бронз. Красиво изработени са олтарната врата /т.нар. „Царски двери”/ и Владишкият трон, които са образци на българското възрожденско изкуство. Предполага се , че част от иконите от първия ред на  иконостаса са рисувани от гръцкия иконописец Митрофанус Никифору , според надпис на една от тях „Митрофанус Никифору – 1815”.

Църквата „Свети Архангел Михаил” е обявена за художествен и архитектурен паметник на културата от местно значение.