Една от най-старите църкви в Етрополе е църквата „Свети Георги”. Няма данни кога е построена, но сегашният храм е издигнат върху основите на стара средновековна църква, разрушена най-вероятно при кърджалийските нападения през ХVІІІ в.
Църквата е еднокорабна, едноабсидна с полуцилиндричен свод. Изцяло е изградена от камък, без нито една дървена греда, а за мазилката са използвани хиляди яйца. На северната стена е запазен вграден каменен купол за кръщение с надпис на него и година „1781”.
От приписка върху Острожската библия от 1581 г. става ясно, че през 1836 г. е направен основен ремонт на църквата: варосана е отвътре и отвън, поправен е покрива с плочите, пробит е един прозорец на южната страна и е иззидана каменна ограда. Ремонтът е направен от майсторите – братята Христо, Петко и Цветко, и майстор Хико. Започнал е на 3 март и е завършил през месец юни, около Илинден.
Иконата на Свети Георги в патронната ниша над стария вход на църквата е нарисувана през 1836 г. от самоукият етрополски художник Ицо Мицов.
От приписка върху библия разбираме, че сводът е изписан и иконостасът е покрит със златен бронз през 1851 г. месец ноември, епитроп е Христо Иванов Кесата, а майстори са Антон Христов и Янко.
През 1889 г. църквата е подновявана, за което е оставен надпис на иконата „Свети Георги” в женското отделение. Със средства, дарени от тогавашния свещеник Михаил Арнаудов и настоятелите С. Кунов, Хицо Лалов и Павел Митренски е отворен куполът и е издигнато кубето, направена е още една врата от северната страна, докса до тази врата и един прозорец. През 1897 г. доксата е изградена с прозорци и стена. Красив кристален полюлей и бронзов свещник са подарени на храма „Свети Георги” през 1894 г. от етрополеца Томчо Стоянов Кацарски.
През 1933 г. е построена днешната камбанария и лицевата ограда с желязна врата и парапет. През 1956 г. на северната страна пред входа е пристроено ново преддверие за продаване на свещи. В църквата има запазени стари икони – „Свети Димитър” рисувана от зограф Захари Цанюв през 1842 г. и „Света Петка” рисувана през 1854 г. в Калофер от етрополецът Антон Христов.
