Етрополският храм „Света Параскева” /„Св. Петка”/ е строен през 1882 г. на мястото на стар християнски храм. По предание старият храм е бил разрушен от силно земетресение през 1749 г. След години турците направили на мястото сметище. Интересен момент около възстановяването на църквата споделя в своите мемоари видният етрополски възрожденец Тодор Пеев. Той разказва за известната в Етрополе баба Гена Герелеева, която подела инициатива малко преди Освобождението за разчистване на бунището и откриването на „черковището на Света Петка”. Тя сънувала Света Петка, която ѝ посочила мястото на храма. Етрополци се организирали и започнали да копаят на посоченото им от нея място, намерили основите на  старата църква.  Баба Гена Герелеева събирала средства за възстановяването на храма, правила тухли и организирала строежа. В спомените си Тодор Пеев отбелязва, че „черквата, строена върху старите си основи е с 5 метра ширина и 10 метра дължина, била на свършване”. Нямаме данни за развитието на строителството след това, но през 1879 г. поп Михал С. Арнаудов и Вълко Нинов Велин подемат отново инициативата за строителството на църквата „Света Параскева”.

Църквата е готова през 1882 г. Освещаването на новия храм е станало на 14 октомври 1894 г. от ловчанския епископ Антим.

Църквата е еднокорабна, едноабсидна, с полуцилиндричен свод. Строена е изцяло от камък. През 1908 г. е пристроено преддверие на западната стена. Тогава също се отваря куполът и е построено кубето. Стените отвътре нямат стенописи.  Храмовият празник на църквата е на Петковден.

Църквата е обявена за архитектурен паметник на културата.