В народната памет е запазена легенда и за църквата „Свети Илия” в Етрополе. Според преданието, когато турците наближили Етрополе, населението изпаднало в страшна паника и се отдало на молитва за спасение. Ден и нощ храмът „Свети Илия” бил пълен с богомолци. Един ден съгледвачи от проходите дошли и извикали: „Турците идат!”. В същият момент земята се разтърсила и храмът заедно с богомолците потънали.
Най-вероятно храмът е разрушен от земетресението през 1749 година, както бележи приписка от това време: „БЪ!СТ ТРУСЪ ЗЕМНЪ! ВТОРНИК ПОЛУНОЩТИ – 7257” т.е.1749 година. В сегашната местност „Селце” през 17 в. е съществувало селище под името Ябланица и населението му се е черкувало в храма „Свети Илия”. По всяка вероятност селището е пострадало от поменатото земетресение и постепенно жителите му са се преселили в самия град. През 1912 год. някои етрополци предприели разкопки да търсят потъналия, според легендата храм. Намерили една стара икона точно в момента, когато в Етрополе се появили окупационните румънски войски. С доброволни помощи през 1931 год. започнал строежът на сегашния параклис. В комитета по строителството на храма „Свети Илия” влизали: Михал Кунов (кмет на Етрополе през 1926-1927 г.), Михал Герчев (също кмет през 1911 – 1915 г.), свещеник Симеон Арнаудов и Христо Тотев.
Църквата „Свети Илия” е еднокорабна, едноабсидна постройка, с полуцилиндричен свод. Храмът е построен през 1934 год. Тържественото освещаване на църквата е извършено от Врачанския митрополит Пайсий на 22 септември 1936 год.
